Oтглеждам пеперуди нощем.
Поливам ги със сънища
и оживяват,
хващат се за ръце
и вдъхновено танцуват
джазово
под клепача на лампата.
Заблестяват с изящните си рокли
в прашното апартаментено небе.
Стряскат с хубостта си.
Преливат се една в друга.
Сбъдват се.
Малки йоги,
които понасят Вселената
на нежните си стави.
Когато пеперудите заспят
и сънищата ми отплават надалече,
настъпва истинският мрак.
© Милена Митева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2011, № 9 (142)