* * *

web

Листата на моята есен
потръпват зловещо от вятъра.
Изстъргвам влажната плесен
и заличавам следите си с маркер.

Изтривам грима от клепачите.
Прах покрива тоалетката.
И лягам сред бирените капачки,
разхвърляни по кушетката.

Пиша нелепи стихове.
Мисли. Съдби. Монолози.
А във сърцето тихо е.
Раздавам. С нови облози.

16. 08. 2001