* * *

Поле, поле, безгрижен кръговрат
от прости вещества. В дълбочините
на мъртвите пулсиращият свят,
а горе пеперуди сред тревите.

О, всичко от това, което съм
след време в тази пръст ще се прелее.
Не питам вече смисълът къде е,
ветрец повявa сякаш в полусън.

Щастлив съм аз, свободен, споделен,
пълзя, летя, на шипка се преструвам,
аз облак съм, вселената е в мен,
дъждът е тя, чрез който съществувам.

Не, аз съм безначална самота,
която в съществата се преражда.
Идеята за бродещата жажда,
несретникът с напукани уста.

 

 

© Иван Методиев
© Издателство LiterNet, 04. 08. 2003
=============================