ТЪГАТА НА МАЙКИТЕ
Когато мама разбере,
че сетният й час дошъл е,
тя ще се скрие в някой ъгъл,
ще поскимти и ще умре.
Ах, всички майки ги е страх
да срещат погледи сирашки...
Умрат ли, в ада ги запращат,
та вместо нас да мъчат тях.
Умират майките сами...
Умират винаги виновни...
И мойта майчица сиротна
така ще мре на старини.
И трижди ще се отрека
от тялото й вледенено...
И страшното ми отвращение
ще бъде моята тъга.
О, красота на този свят,
с какво тъй властно ни привличаш?
Пръстта е нашето величие...
Там родните ни майки спят.
Те мрат потайно, шепнешком,
завинаги несподелени...
За тях - несретници рождени,
пръстта е родният им дом.
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.