ПРОЛОГ
Първична мисъл, тлееща в звездите,
чрез тебе съществата са родени...
Изречени са вече всички тайни.
Отдавна са предсказани съдбите.
Но вслушам ли се в нощните вселени,
какво долавям - песнички нехайни...
Щурчета си свирукат, а тревите
от миг на миг израстват по-големи.
И сякаш дъжд вали - така детето
несвързано се учи да говори...
Къде си, висша мъдрост на небето?
Уж исках да проникна в светлината,
почуках и вратата се отвори...
Видях ли нещо - щипка под луната.
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.