КУКУВИЧА ПРЕЖДА
Селце планинско, сред което
лениво есента пълзи
и блеят тук-таме кози
в шубраците на битието.
С една протяжно-мътна бара,
сънуваща, че е река,
с два голи тръна за лъка
и мрак по църквицата стара.
Далечен вой, ята бездомни.
Полумъгла - полузвезди.
Пролаиват псета - кой си ти
и кой с какво ще те запомни?
А в отговор - така позната,
всебългарската тишина.
И тъмнина, и тъмнина
в дълбочините на душата.
Така животът си изтича...
Озърнеш се - ни чужд, ни свой.
Луна в ръждивия покой.
А през луната - бог наднича.
Сънлива влага се процежда
по хълбоците на нощта.
Две-три кратуни на плета.
Пред прага - кукувича прежда.
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.