КОМИН
Следите тъмни по снега са знаците случайни
от две-три простички съдби и две-три селски тайни.
Петел, свиня и котарак са минали оттука,
една бълха, един врабец и малко бяла скука.
Опипват старците-деца с тояжки битието,
а вълк сред залеза скимти и драска по небето.
Тъмнее: тягостно скриптят къщурките лениви,
над тях единствено димът показва, че сме живи.
Все този бавен полуздрач - за миг пролайват псета,
отлита някаква душа, от вятъра подета -
и тишина, и тишина, в която равнодушно
чешмата капките брои - ала кому е нужно?
Снегът вали, вали, вали - какво ли предвещава?
Бледнеят старите следи и нищо не остава.
Мъглата само се поспря - въздъхна и отмина...
А после дяволът дойде и кихна във комина.
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.