ХЪЛМЪТ
От водни капки сякаш си направен,
ти, хълм зелен,
с два облак; отпуснати нехайно
над теб и мен,
с един замислен храст, от дъждовете
полуизтрит
и косът, който слънцето възпява,
в мъглата скрит...
Вали. Навярно вече от години
вали така...
А бавно ти към залеза изтичаш,
като река...
И странно отразени преминават
сега край мен
една коза, един старик куцукащ
и моят ден...
Поспрете вие, образи нетрайни...
Вали дъждът...
Куцука между капките старикът
по своя път...
Не бърза той. Ще стигне. Канче мляко
ще издои...
Ще хапне, ще побъбри със козата
и ще заспи...
Тъй двамата със нея си живеят
- и бог над тях -
света троица в този свят, обречен
на тлен и прах...
И мисля си какво ли в същност можем
да променим?
Най-много от зелен след залез хълма
да стане син...
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.