ЕСТЕТИКА НА ТРИТЕ МУХИ
Родих се на тавана. Като плъх.
Израснах сред софийските бордеи.
И три мухи видях, три малки феи,
прашинки от божествения дъх.
И кацнала на кривия ми нос,
една от тях лениво проговори:
Почукаш ли, не ще ти се отвори.
Ще бъдеш ти неканеният гост.
И в мъки нека мине твоя ден,
защото тъй духът се извисява...
Какво е дух - се питам оттогава?
Да знаех, бих се чувствал извисен.
А втората ориса ме така:
Ще бъдеш ти грозникът, а в отплата
сред грозното ще срещнеш красотата,
но друго име дай й ти - тъга...
И нека триж светът те отврати,
преди да си прозрял онази тайна,
че грозното, доведено до крайност,
е вече красота... Или почти.
И ето, смях се чу - по този смях
аз изпълзях сезони и години...
А третата орисница дари ме
с най-висшето богатство - шепа прах.
Иван Методиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2004
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Методиев. Пейзажи на душата. Варна, 1983.