КЕНТАВЪРЪТ

сградите ронят сълзи от пепел
в локвите сиви
оглеждат клепачи напукани
падат парчета история
парапети от мрамор
валят

котките впиват нокти в капчуците
бездомни въздишки пълзят по стените
крият се в сумрака
на мазетата душни
от които отдавна
никой не пази
ключът

няма ги вече файтоните
цигулките
фенерите улични няма ги вече
паветата липсват дори
само
кестени стари
цъфтят

увлечен в свойта фалшива мелодия
се възражда расте умира
градът

 

 

© Ясна Божкова, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.