СЪН

Загубил се нейде в големия град.
Потърсил покой край фонтана.
Поседнал до него, треперещ от страх,
че няма къде да остане.

Забравил и пътя до мойта врата.
И моите топли обятия.
Заспал там съмичък във нощния мрак,
че няма къде да остане.

Намерих го тъй край фонтана смълчан.
Прегърнат от сънища топли.
Събудих го. Казах: "Видях те на сън,
че няма сама да остана."

 

 

© Христина Димитрова, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.