ЗА СБОГОМ...

Не ме допусна вятърът до себе си.
Не ми дари криле - да полетя.
Сама, разтворила ръцете си,
събирам от дъждовната вода.

Лицето си обливам с нощни сълзи.
Обгръщам се със сивата мъгла.
целуват ме за сбогом нежни устни
и бавно се прибирам у дома.

 

 

© Христина Димитрова, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.