* * *

web

На Орлин Дянков

Чашата, която
няма никога да счупиш,
е пълна с премълчани поздрави.
Моето отсъствие е мисъл,
забравена преди да преброиш
ударите на църковната камбана.
Житото за помен сигурно покълна.

18. 04. 1990