От него трябваше да почна: небето.
Сам съм този прозорец, в който блъска.
Да висне час по-долу, ще експлодирам
в милион парчета, ще се разсипя от Палау до Мадейра.
Небе ме спуква и небе
раздирам - милион небета. Ако се разпори
на безброй прозрачни исусовци, да ги събират
риби, влечуги и птици, ще стигне за всички. Нали
тежи от исусовци небето и яко блъска
прозореца.
© Емил Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2005, № 9 (70)