Мъглата пак покрила е паважа
на улицата стара до реката.
По камъните тихо крача
и плача на дъжда с ръмата.
Затворени са старите капчуци,
покриващи моряшки кръчми,
изпълнени със пушек от чибуци,
и мирис на вино и бъчви.
A няма ги и старите моряци
да пият, и да пеят, и да плачат.
Животът им оставил ли е знаци,
за да напомнят накъде да крача?
И сякаш само старата фрегата,
завинаги завързана на кея
останала е с мене във мъглата,
или пък аз останал съм със нея...
26 Ноември, 1994
Savannah, GA
© Дони К. Донев, 1994
© Издателство LiterNet, 20. 01.
2003
=============================
Първо издание, електронно.