* * *
ПТИЧИ КРЯСЪЦИ, път през реката...
Път през Дунав, през Днестър,
през Днепър и Дон.
Прекосявам в съня си земята бездомна
на огромни, безшумни крила.
Кой ме вика, съня ми кой иска
да разпръсне над степите с властна ръка?
Под блестящите облаци бърза реката,
и нашир, и надлъж се разплисква.
В дива пустош - могила позната.
Времето в кръг се е свило, леко-леко кръжи
над могилата птица - навярно душата ми.
Моят череп, навярно, под тревата лежи.
© Детелина Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Детелина Димова. Сънуващият ум. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Детелина Димова. Сънуващият ум. София: Захарий Стоянов, 2002.