ФЕНЕР
Полека, с фенер под наметката,
вървеше
отшелник
и надалече от селото
извеждаше вечерните демони -
неделя е, уморени са селяните от себе си,
нека се смеят,
нека се греят на пещите
и вечерят несретни надежди,
суеверните женски брътвежи
нека лепнат по тенджерите
с преварено невежество;
като ледена цитадела бе лицето му,
като снежните хребети
и отдалече, полека го следваха
вечерните демони -
разперваха кадифени криле и изчезваха
под наметката му,
полепнала с репеи.
© Детелина Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Детелина Димова. Сънуващият ум. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Детелина Димова. Сънуващият ум. София: Захарий Стоянов, 2002.