За необятността на тишината
и пространството
няма имена,
ала заключен е сънуващият ум сред думите,
в мудната конвулсия на устните;
сънуващият ум пътува и пътува, и пътува,
топурка като костенурка в куфар,
сънуващият ум е рухващата кула на минутите,
кладенецът на тъгата от непостоянството;
сънуващият ум бълнува сутрин
в душния уют на кухните, предвкусвайки
сапунените клюки, революциите, мухъла,
скуката и ужаса да си заключен в думи
и страданието му - повярвайте - е необятно.
© Детелина Димова, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 04.
2003
=============================
Публикация В: Детелина Димова "Сънуващият ум", С., 2002.