Полека, с фенер под наметката,
вървеше отшелник
и надалече от селото
извеждаше вечерните
демони -
неделя е, уморени са селяните от себе си,
нека се смеят,
нека се греят на пещите
и вечерят
несретни надежди,
суеверните женски брътвежи
нека лепнат по тенджерите
с преварено невежество;
като ледена цитадела бе лицето му,
като снежните хребети,
и отдалече, полека го следваха
вечерните демони
-
разперваха кадифени криле и изчезваха
под наметката му,
полепнала с репеи.
© Детелина Димова, 2002
© Издателство LiterNet, 24. 04.
2003
=============================
Публикация В: Детелина Димова "Сънуващият ум", С., 2002.