на Миналото
Тази вечер ще заспя, прегърнала
звездите от Съзвездието на спомените.
Ще ги оставя да проблясват в мен
и да се разпадат на сълзи в очите ми.
*
Броил ли си звездите някога?
Гледаш ли ги всяка вечер, както аз?
Вятърът полюшва мислите ми
и почти забравям, че боли...
*
Лунната пътека размахва свойто ласо
да впримчи в него чувствата ми.
Не си ги давам, чуваш ли?
Аз взимам си Съзвездието, пък нека ме боли!
26 март 2002
© Деница Ацова, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 06.
2003
=============================
Първо издание, електронно.