Обичам стъпките на мама
дори сега, когато съм голяма.
Обичам да ме гушне тя с усмивка
и да ми каже: "Спи, бъбривке!"
Обичам плетката на баба -
каква е тя за нея радост!
За котката - дочакана надежда
да поиграе със кълбото прежда.
Обичам думите на татко,
те галят ме тъй сладко!
Дано простят ми вкъщи всички
невинните ми вчерашни белички!
© Александра Георгиева, 2003
© Издателство LiterNet, 18. 04.
2003
=============================
Първо издание, електронно.
Стихотворението получава Поощрение на средношколския конкурс за поезия "Възкресения 2003".