ИФИГЕНИЯ В СОЗОПОЛ
...море - свалка всех словарей.
Алексей Парщиков
Морето ще ни достави ли ново знамение
от древната си колекция?
Момичето на ръба на скалата
е сякаш проекция
на една несменяема Ифигения.
Артемида отхвърли жертвата -
загърната в облак, спасена,
с неотключеното си тяло
тя сключва нов хоризонт
откъм неизтощима виновност
и непонятен свян.
Тя ще замине в Таврида
и ще служи
във варварски храм,
или пък ще се омъжи на сушата
и ще народи куп деца.
О, тя ще държи във властен плен
кръвообращението на невинни сърца!
Аз я наблюдавам пленен,
вярвам ли, влюбен ли съм наистина?
Мъчително погледът ми я губи на пристана
и в другия край на Созопол
я открива наново.
Влагата ме налага със сенна хрема
и зачервен нос,
малодушно безветрие ме обгръща отвсякъде...
А трябваше да внеса яснота
в
един съдбоносен въпрос.
Кой беше той?
Този покой
ми се отразява зле,
това протакане е по-страшно от плен.
Думите не ми казват нищо,
морето не ми дава знак
и момичето дали ще се моли за мен
да бъда спасен
в безветрието на душния бряг...
Забулени в облак,
вълните прииждат и се отдръпват.
Заложени. Подменени. Спасени.
Какво ще прозрем отвъд мъгливата морска шир?
Каква утеха? Каква тегоба?
Мир на праха им,
които живяха без любов и съдба,
и на тяхната отхвърлена поезия
мир.
© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.