ДЕМОН
Да би могъл от вцепенението да излезе,
какви дела би той извършил,
достойни за прослава,
отвя в съдбовен миг той слабостта
на човешкия ни род
по-мощно от герой би отменил.
Но ето го, дотолкова единна е волята
на изваяните крайници,
че вкаменен изглежда,
с очи незрящи друго, освен неподатливата
за смисъл своя тайна,
Кой ще го спаси?
Спасението би го принизило
до хората, които зидат общността си
в простодушно прение.
Изцяло погълнат е от себе си
и всичките си сили изразходва
за това зловещо занимание.
О, ако в оракулски екстаз изпаднеше,
какво обилно слово
гръдта му ще откъртим
за строителство на нови храмове.
на вярата!
Напразно! Подобен е на сфинкса
и с неговата похотливост
спрямо неопитните юноши,
макар за съблазнител
едва ли би могъл да мине.
Той не притежава нищо друго,
освен досадното си настояще.
Объркан бях и разговарях с едни поети.
Отрекоха го с много доводи
като фантазия на непросветено вдъхновение.
Да славим човека на действието и героя,
казаха ми те.
Съвета как да не послушам?
Не е за вярване,
че бди в непроменима поза
( защото под гордостта му е
да се представя в податливи образи),
и на бездействието му,
стаило уж други светове,
не трябва да се вярва,
а че се смее сам на себе си със себе си
в неосквернимото си отчаяние,
кои уши ще израстат до този кикот?
В себе си човешкото да насърчаваме,
така е редно.
Но ако той наистина не е измислен,
кой времето му отброява с изобретен чаовник
и калните му сълзи призори чия ръка
без почести като предатели погребва?
© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.