ВОЛНАТА ПТИЦА
Така възвишено говорихме и беше ясно:
нощта е къса, а животът кратък:
Ти бе приела в свойта доброта прекрасна
меда на мъртвата пчела и восъчния отпечатък.
Всеядното море бушуваше зад твоя гръб
и пристанът, и лодката - запалени зловонни факли.
Ти като птица си живяла на самия ръб
на бряг, където самота и гордост те очакват.
Олекнала, не те задържа нищо тук,
отскубната е дръжката на глинената делва.
Теб само бурята те заслужава, никой друг.
Виж, ироничен гарван жеравното ято следва.
Очите в сълзи, бият нежни водопади,
нищожна галактична сянка над теб е вечерта.
Планетите все тъй с дивашки брадви
воюват с безконечното си слънце в самота.
Какво си търсила сред тях, какво си ти?
Загива крепостта от глупави въпроси.
Лети, свещена птицо! Ах, лети, лети!
Перата ти на шапките си ние тук ще носим.
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.