ВЛАКЪТ
Хълмовете като костенурки пълзят
с триангулачни шипове на гърба си.
Попътен и километричен е вятърът
над вагоните второкласни.
Циганска флейта в коридора звучи
и картоиграчи защищават съдбата.
Биволи с вулканично червени очи
на прелеза чакат, за да минат оттатък.
Тъй ще преминем през вечерните градове
с толкова и толкова жители,
без да узнаем ни един как се зове,
но разделени всички на деца и родители.
И покрай тези електрически имотни селца
с толкова и толкова телевизори,
очите ни ще замътят кукувичи яйца,
за да ги счупят стопаните призори.
Покрай гаричката с часовника-великан
и кантонера с драконова фуражка
бутилка ще хвърли неизвестен пиян
със своята антидавидова прашка.
И по-нататък в безкрайността, в полунощ,
в могили и гробници спящите воини
ще разбуди призивно един чорлав вожд
и ще изслуша техните спомени.
Своята участ подир другите разкажи,
като послушно желязо връз наковалнята пей,
а в часа, когато е пълна торбата с лъжи,
стискай със зъби, човеко, и себе си надживей!
Там на последната гара, в големия хаос
кочияшът с гръб към тебе седи.
Вече потеглят твоята гордост и твоята жалост -
о, накъде се изгубват в мрака нашите самоти?
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.