ПРОДАВАЧКА НА РИБА
Една девойка носеше по пътя връзка риба.
Останах аз да гледам дима на нейната колиба.
Гладът на кой ли мъж тя ще засити, щом се мръкне,
или пък с подли кости гърлото му ще затъкне.
Като вълна напираше под блузата гръдта й тежка.
Бедрата й по-буйни от улова в рибарска мрежа.
С възторжена уста воняха шараните на речна тиня,
все още пиейки смъртта в прегръдките на таз богиня.
На здравия конец тя подреди еднаквата им гибел.
Аз като тях мълча, роден съм за любов с хриле на риба.
Тя нищо няма да узнае за верността ми непривична.
Аз само в мътните води ще глътна куката, това е всичко.
Дъщерята на Нептун развяваше по пътя връзка риба.
Тропическа комета беше сякаш моята поличба.
Свиреп и подивял проникнах в хладната й стая.
Не трепна острият й нож, тя не можа да ме познае.
И в мойте предани гърди ръката й до лакът хлътна.
Роден от много обич да умра, кръвта ми беше мътна.
"В самотни океани търсих смъртоносния ти плен.
За теб е тоз венчален пръстен в рибешкия ми корем.
На най-лазурната река ще те направя Пепеляшка.
Избраника ти ще убия с рибешката си опашка.
Околосветски - твоят смях, безбрежност - твоята разходка.
Аз споменът ще бъда на дъното на твойта лодка. "
Една девойка носеше по пътя плячката си мъртва.
Лъщяха люспите като изронен стенопис на църква.
Вечерен мрак с най-бързите си песове разкъса
сърцето ми. Но даже да умра бе вече късно.
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.