МОДРИ ВИСИНИ
На Иван
Най-нежният светлик в небето на октомври
усили последния рубин на розата в кръвта.
С каква ли вяра са нарекли висините модри
онез поети, чийто прах почива на моята уста?
Дори и сянката на гордия орел е болна
над участта ми да живея с ироничен дух.
По-бавна от глада ми, мъдростта самодоволна
прокуди ме да скитам сляп, безмълвен и без слух.
Избродих сушата до брегове под ураганен грохот,
но как да оцелея там с любов изпълнен всеки миг?
Съдра платната ми световната жестокост
и бурите ме насиниха с педагогически камшик.
Срещу лазура на старата поезия крещи морето,
крещя и плача аз в соления съвместен труд.
О, модри висини на мъртви пролети, където
таланта си изпросвах бавно в неподражаем студ!
Прости ми, звънка рима, в твоята обител
уютно бе, но свърши моят глас.
От любопитство влязох тук, самотен посетител,
ала не се поддадох на хармоничния захлас.
Бе двуизмерна твойта метрика, но сфинксът - четириизмерен.
Дали ще ми достигне дързост да погледна там отвъд,
където Безподобното се киска и ридае в моя череп,
и никой няма да ми каже: "На добър път! На добър път!"
Мълчи земята и в точното око на ястреб
узрява плячката, но кой от горест натежал
ще промени присъдата, жестоката игра с теб,
преди да се отпусне птицата по кървавия вертикал?
О, модри висини, държа пак старото решето
и пясъкът шурти, с труда ми безполезно си играй.
Поантата на края да се оставя е прието,
но аз мълча, защото няма край, защото няма край.
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.