МИНЗУХАРИ
По Заговезни бе. Деца прескачаха огньовете високи.
Ала посегнаха към мен две тънки сенки на девойки.
В неравната борба те бяха храбри пъргави зверчета.
Неопитен, не знаех аз къде да ги поставя в клетка.
За плячката видя ми се опасно всяко светло място.
Навлязохме безмълвни в предпролетните храсти.
В началото на вечерта бе чувството излишно.
Прегръщах ги без мярка с вдървен гръбнак на хищник.
Те стъпваха направо в широките градински локви.
Една от друга тайно ме драскаха с грабливи нокти.
Ала на края на града като начало на пожари
очакваха ни странните жени с букетчета от минзухари.
Ограбени те бяха и не приличаха на продавачки.
Тъй винаги пред нас любов и самота преплитат крачки.
Девойките безшумно от гладката ми кожа отлепиха
гърдите си - тез тухлички червени в нов дом се приютиха.
По Заговезни беше. Хвърлих се връз въглените жарки,
ала осъмнах тъжен сред поле със жълти минзухари.
Цял ден букетчета тъкмих с гръбнак от спомена прекършен.
Тъй се изниза пролетта, злочестата ми младост свърши.
Ала от забравата и пепелта до края песента ще браня.
На своята душа и глас единствен съм стопанин.
Аз денем жълтите слънца по кожата си ще прославям,
с въздишки нощем от праха уютните романи ще спасявам.
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.