ЛЮБОВНА БАЛАДА
Обичах я през цялото лято,
но щурецът скъса тънкия лък
и си отиде таз, зарад която
споменът се превърна в недъг.
Дълго скитах по градовете,
не се разплаках нито веднъж.
С нейния образ в сърцето
друга жена направи ме мъж.
Бяхме с приятели, беше лято.
Отбихме се в един манастир,
после слязохме при реката
и избрахме най-дълбокия вир.
Към храстите кой ме поведе,
не се запитах, така не разбрах.
В тревите заспало и бледо
моето момиче съзрях.
На плитка косата, прибрани нозете...
От бурята изведнъж се стъмни.
Докоснах я, но тя не усети.
Не трепна, когато взе да гърми.
Бе мъртва в чуждото лято.
Бездиханна до чуждия мъж.
Гръбнака й тънък отделих от тревата
и я понесох сред буря и дъжд.
Тя думица не отрони,
не попита дали ми тежи,
нито с отвъден жест ми напомни,
че без нея още съм жив.
Дълго бродих, без да сетя умора,
нийде за отдих не спрях.
С моминското тяло и звездите отгоре
живота до смъртта извървях.
Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.