СЛЪНЧОГЛЕДИ

web

Лишени от вангоговска тъга,
какви безкрайни жълти хоризонти
на лятото, което:

• ще започне;
• ще пропътува кратки магистрали;
• и с бабите в селата ще поседне;
• полека ще надникне във очите им;
• ще бодне пръст във сладкото от вишни;
• светулките ще тръсне от косите си;
• накрая ще се влее във морето.

Със спомен за Лорен и Мастрояни
във края на деня започва лятото:

• и слънчогледите на слънцето обръщат гръб,
• защото го очакват да изгрее.