* * *

1.
Поезията е краткостта на света.
Сея, пресявам всичко от себе си
и всичко, което живее край мен,
за да останат думите,
без които не мога…

2.
Сея, пресявам и думите,
Защото нямам нужда от тях…

3.
Има мигове
като написани стихове:
целувайки топлата косичка на бебето,
слушам Шаде,
а планината пред мен се променя…

4.
Случвайки нещата,
Пиша поезия.

 

© Светлозара Кабакчиева, 2002
© Издателство LiterNet, 19. 09. 2002
=============================
Първо издание, електронно.