ЮНИ
Нещата имат и смешна страна,
сега обаче са в новолуние.
Никна като трева в древна стена
някъде там в средата на юни.
Наивно протягам зелени уши,
чакам да чуя конски копита -
косите лениво степта си суши;
пчелите си кърпят старите пити;
няма битки и загуби няма;
точат войниците вместо саби езици;
за по-сигурно хвърлят във ямата
и брашното евтино, и скъпите трици.
А аз какво съм - трева в новолуние.
Утре тънкият сърп ще ме жъне.
От юни замаян, все някой от хуните
в смешната страна ще се спъне.
© Светлозара Кабакчиева, 2003
© Издателство LiterNet,
16. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.