РАЗЧИСТВАНЕ НА ДЕБЕЛЯНОВИЯ ДВОР

То е съвсем рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого и нищо:
порти, дувари, кладенци, калдъръм...
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън!

Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът повече не се връща -
сторил е място и за света.

Той трябва и може да бъде предан,
трябва и може да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.

Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Този, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.

Но не скърбете за старите вишни:
и новите ще се хванат добре.
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.

 

 

© Славимир Генчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2007, № 10 (95)

Текстът е отличен с Голямата награда на името на Николай Искъров на националния поетически конкурс "Свищовски лозници, 2007".