НА ПРИЦЕЛ
Не търся утеха
в риторичния патос,
а просто виждам интригата:
ако интелигентните бяха богати,
кой щеше да чете книгите?
В думите вярвам, а не на думи,
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, не в куршумите,
вярвам на притчи, не в истории.
Именно тези, които казват
да не се вземаме
на сериозно,
най-много
от истината се пазят
и животът им е стена от пози.
Виждам още, че истинският живот
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно
какво -
по-важното е кой
има.
Какво е много,
какво е малко,
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.
© Славимир Генчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2009
Славимир Генчев. Опит за подсказване. Варна: LiterNet, 2009.