ЛУННА ЛОДКА

web

Както спала си луната,
тихо влязъл някой,
взел й чехълчето златно
и потънал в мрака.

Над безкрайната вселена,
на краченце босо,
претършувала смутена
всеки звезден остров.

А пък чехълчето златно
весел вятър грабнал,
скрил го в кладенче мъхнато
сред гората хладна.

Скок-подскок и две щурчета
седнали там кротко
и поели към полето
в светла лунна лодка.