ДЪЛГОТО УХО

Много ми е мъчно,
плача нощно време.
Уж съм дребосъче,
а с уши големи.

Без да съм виновен,
всеки със охота
на шега, сурово,
дърпа ми ухото.

Вижда се прекрасно
даже без бинокъл:
лявото израсна
цял пръст по-високо.

Както да го крия,
над косата щръква.
Знаете ли вие
по-голяма мъка?

Сред игрите кой ли
днеска ме нарече
Дългото ухо и
чудно стана вече -

вик нададох боен,
радост озари ме:
Дългото ухо е
индианско име!

 

© Райна Пенева, 1988
© Издателство LiterNet, 21. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Райна Пенева "Семенца от смях", С., изд. "Отечество", 1988.