ЗИМА

Какво джудже върху снега...
Каква шейна от посребреност.
Наоколо вали мъгла
и се навива на вретено.

Джуджето има очила
и се надява да познае
коя снежинка е с крила
и колко рошав е безкраят.

Шейната не издава звук -
мълчи като във нямо кино.
И сякаш с люспици от лук
кристалчетата мигат синьо.

Ти поплачи, защото в миг
картината се изпарява.
И върху детския език
бодежна капчица остава.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2009, № 3 (112)