ЗИМА В ЛОВЕШКИЯ ЗООПАРК

Над Стратеш чурулика сняг.
Жираф, паун, елен и заек,
пристъпвайки от крак на крак,
се чудят как да ме омаят.

А няма нужда… Аз съм бил
омайван толкова години,
че лебед, вълк и крокодил
са истинските ми роднини.

Във Ловешкия зоопарк
снегът обича да е детски.
И в кожата на леопард
със сънени очи да светка.

Забравил бях, но съм роден
от устните на папагала.
И си повтарям, че за мен
тук даже мисълта е бяла.

Вървя, внезапно прежълтял
като корема на камила.
Наоколо е навалял
снегът невинната си сила.

И сякаш по хобот на слон
към миналото се пързалям.
Останалото е наклон -
шейна към ледения залез.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2006, № 3 (76)