В ГОРАТА

Не ни е писано да знаем
защо снегът се умори.
Безценна белота ухае
над захаросани гори.

Както валеше, каза „не"
и спря косите си да ръси.
Снегът прилича на сърне
с две-три снежинки във ума си.

Валеше явно и наум.
Сега навсякъде е равно.
Огромен сребърен паун
перата си прибира плавно.

И търся някаква следа,
която впечатлява трайно.
Ако в снега ви заведа,
ще е валежно и безкрайно.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2009, № 3 (112)