ТИ СИ

web

Ти си началник на страховете ми. Началото си на всичко.
Ти си ръцете ми - и двете. И гривната, с цвят на лисичка.

Ти си началник на този кестен и управляваш косите му.
Съвсем си малка... И как преместваш водата върху тревите?

Съвсем те няма, а разпореждаш с глас, в който липсват гласни.
Ти си изчезнала котешка прежда. Възелче - с носле прекрасно.

Ти си забравено, бивше и ничие усещане за много цяло.
Ти си последното Ваше величество, с рокля от огледало.

Ти отразяваш очите на вятъра и му люлееш сандалите.
Ти си мравучката, която понякога рисува с пръстче изкаляно.

Ти си разтворена в толкова трепети, че ми трепери лъжичката.
Ти си началник на страховете ми. И си на края на всичко.

Аз нямам право да бъда поданик, без да ти гледам короната.
Ваше величество, нека подгонени кестени тичат по клоните!

Нека косите им бъдат остригани и тази цветна каторга
да ми изпие докрая силите... Аз имам сили за толкова.

Толкова царство и толкова плевели... И само една градина.
Ваше величество, така сме живели, щом сме родени с минало.

И затова се подчинявам, смирен съм като алея.
Ти си безкрая на моето няма. Аз само това умея.