ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Обичам те по най-дребния повод.
Например затова, че солта е мокра.
Или че солницата е сладкият превод
на вечерната дума - докосване.

Обичам те по повод препечената филия,
която е Африка или може би петолиние.
Обичам те с цялото местоимение ние
или с нота от ехото на прозрачна чиния.

Обичам те с чашата до колене в илюзии
и с парченце лимон на ръба на кристала.
Облечи си случайно моя поглед по блузата
и кажи на червилото, че е време да ляга.

По салфетката свети плаха кръвна картина.
И е смешно, но аз сгъвам салфетката в рими.
Обичам как чакаме тази супа с коприва,
която изстива от хиляда години.

Обичам те затова, че загърбваш менюто,
че избираш посоките на най-слабите нощи.
И обичам да знам, че не си обута.
И под масата стъпваш, без да стъпваш изобщо.

И обичам да мисля, че си гладна наужким,
че устата ти тръгват да си търсят синтаксиса.
И че столът ще започне като стол да се люшка,
ако аз не ти кажа, че солта е прекрасна.

Тази сол е разпръсната на милиони значения,
но най-дребният повод я събира изцяло.
Обичам те колкото сурово стихотворение,
колкото трохичка или залък от тяло.

Обичам те с нищото или с по-малко от нищо.
Какъв повод да ти кажа, че е късно за двама?
Тази наша вечеря е по-кратка от лешник.
Затова те обичам - с този вкус. Друго нямам.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.10.2015, № 10 (191)

Из ръкописа на стихосбирката "Ти и котките следобед".