ПРИКАЗНО

Малката приказка имала стая -
сянка на цвете, което ухае.

И си живяла - уханна и къдрава -
панделка бяла, за облака вързана.

Но заваляло и в стаята-цвете
чели и плакали с дни дъждовете.

Водните книги и ароматите
своите цветни истории пратили.

И дъждовете така се прехласнали,
че се стопили от приказно щастие.

Приказка малка, а толкова хубава,
че с бяла лодка накрая отплувала.

Снощи е стигнала очилата ми бабини
с приказки-бебета, мокри и галени.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2006, № 6 (79)