* * *

Разхождам се като гъсеница
по тези улички с листа.
И хрупам с лакома уста
от красотата им засенчена.

Аз си вървя като часовник,
за който времето е спряло.
Обувките ми са виновни,
но следвам тяхното махало.

Достигам хълма от чемшири
и вземам неговата сянка.
Над шапката ми някой свири -
или е кос, или е ангел.

 

© Николай Милчев
© Издателство LiterNet, 27. 10. 2002
=============================
Публикация В: Николай Милчев "Мокра светлина".