АКВАРЕЛ

web

Пръхтеше орехът измит
и си поклащаше листата.
Така навярно диша кит,
дошъл случайно във гората.

Разбирам мокрото дърво -
то няма дъно, има корен.
За сухоземно същество
дъждът е акварелен спомен.

И нека меката вода
да се излива от небето.
Така и риба, и гора
си подаряваха сърцето.