МАЛКИ ГОДИНИ

Пътувам върху бялото магаре
между изтръпнали от сладост дини.
И захарта в кристалчета от пара
изтича като малките години.

За малките години без обувки
аз пазя пръстчетата и петите.
Под обедния сън, завит със скука,
ухаят сънищата на петлите.

Като напускам зрялото си време,
за да опитам аления резен,
аз чувствам как устата ми поема
от розовото гукане на бебе.

По-сит от цар, с коремче като топка,
магарето целувам по ушите.
нататък е замаяната котка,
с мустаци от светулки сред тревите.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2007, № 11 (96)