ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ СЛЕД ДЪЖД

Небето вече е по дънки.
Разкъсаните облаци и бялата им кожа светят.
И е модерно, удивително и тънко
да се измъкваш през очите ми
и да разхождаш цялата си рокля
като мокро цвете.

Не знам къде да гледам -
високо горе ли, или пък на полето в гардероба.
Обичам твоята ленива елегантност да си бледа,
а после - сред пастелите на майската трева
да си красива много.

Обичам твоя дрезгав тембър
и звуците, които се протягат и бълбукат.
Дори това кривене на стъпалото ти толкова обичам,
че мога да изправя сянката му
и да го помоля
да остане тука.

Обичам след дъжда да ме измиваш
със спомени за дъжд и с необятни капки.
Обичам между нас да има намерения и линии
и линиите да отиват толкова дълбоко,
че да бъдат сладки.

Сега, когато дънките са цялото небе
и някак си не е прилично да събличам синевата,
аз те обичам колкото кайсия
в джоба на дете.
И колкото сандалките на същото дете,
захвърлени в тревата.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2018, № 6 (223)