КЪСНО ВЕЧЕР

web

Звъня ти не по телефон,
по стихове ти се обаждам.
По стихове се чува най-добре,
когато слушаш оглушително.

Звъня ти не по рими
и по образи,
а по наклона
на това пътуващо към тебе
електричество от тишина.

Звъня ти и с надеждата,
че можеш да прелистиш указателя
с избрани паузи
и там да чуеш
колко сме далече.

Звъня ти с пръстите си,
за които съм забравил да ти кажа
колко те обичат.

Звъня ти и с очакването
да ми се обадят обеците ти
и тяхното жужене
да люлее словореда.

Обаждам ти се с кирилската азбука
и с гласните й звукове.
Съгласните й звукове оставям
да ти се обадят някога,
когато думите ще означават
и любов,
и цялост.

А засега звъня по стихове,
които страдат
от изгубване в пространството.
И моля те,
когато чуеш за това,
да си в книжарницата
на пресечката с метафори.