ЕСЕННИ ЖЪТВАРКИ

web

Пет катерички жънат орех.
Хвърчат листа, черупки, слама.
За малките червени хора
сега по-важно нещо няма.

Пет катерички… Сякаш пръсти
от меката ръка на вятър,
която ражда и разпръсква
безкрайна светлина в гората.

Пет катерички - пет жътварки
като вихрушки преминават -
прозрачни, тъмни, жълти, ярки,
летят и нищо не оставят.

Едната спря… И пя така, че
на ореха му стана жално.
И той реши да си поплаче
за свойте плодове кристални.

И плака орехът, и плака,
пленен от катерички ловки,
додето не изгряха в мрака
небесносладки ореховки.