ЕДИН

web

Часовници, които пият джин,
са моите приятели през август.
От бледорозов до изящносин
е поривът, със който се разказват.

Сред чашите им не парче лимон,
а капки от мастило се оттичат.
Един от тях е като лампион,
запален от опашка на кокиче.

Но времето си има правила
и масата започва да се клати.
Един от тях е може би с крила
и затова от въздуха е пратен.

Той тръгва пръв и плаща своя дял -
пет-шест сезона, спуснати му свише.
И както си отива пребледнял,
като лимона станал е излишен.

Като часовник, който е пиян,
той мига и полека лъкатуши.
Нима стихът му, див и овладян,
ухания отвъдни е подушил?

Кой да ти каже? Този плитък джин
е като стих за жадните поети.
Един приятел е непоносим -
и затова над шапката му свети.