ВЛЮБЕНИ НЕБОСКЛОНИ

web

Дъждът ни свари в чуден лес.
Балсамна беше тишината.
И птици пееха в несвес -
и пиеха от светлината.

По клони затрептя роса -
гората стана тъй сребриста,
че взех да вярвам в чудеса
и в капчиците от мъниста.

Ний бяхме двама. Слънчев блик
разтвори облака дъждовен.
И грейна обич като вик
под влюбените небосклони.

Зашепи ти със длан роса -
изпи на облака сълзите.
Изпълнени със небеса -
и вгледахме се ний в очите.

И в този миг - светлинен знак
изписа ноти по росата.
Ний бяхме в планината пак -
до птиците
и чудесата.